КАНДИДАТСТУДЕНТСКИ   ИЗПИТ  ПО  ИСТОРИЯ НА  БЪЛГАРИЯ

 

ПЛАНОВЕ

ХРОНОЛОГИЯ

ФАКТОЛОГИЯ


Уводни думи

Упътване за използване

Съдържание


Контакти


Първа част

 

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО


Създаване и укрепване на българското ханство на Балканския полуостров (681803) 


Политическо издигане на българското ханство през първата половина на IХ в. 


България при княз Борис (852889). Приемане на християнството и въвеждане на славянската писменост в България 


Политическо и културно могъщество на България при цар Симеон (893927) 


Борба за запазване на независимостта на българското царство 


Възстановяване и укрепване на българското царство (11851207) 


Могъщество на българското царство  при цар Иван Асен II (12181241) 


България при приемниците на цар Иван Асен II 


Падане на България под османска власт 


Българската църква през Средновековието.

Еретически и реформаторски учения и движения в средновековна България (ХХIV в.) 


Народност и култура в средновековна България


Литература 


 

Втора част

 

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО


Българските земи под османска власт (ХVХVII в.)


Антиосманска съпротива на българския народ през ХVХVII в.


Начало на Българското възраждане.


Стопански живот и социална структура на българското общество през Възраждането 


Движение за новобългарска просвета и изграждане на възрожденската култура


Църковно-национална борба на българите през Възраждането


Политическа активност на българите в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век


Начало на организирано националноосвободително движение


Националноосвободителното движение от края на 60-те до средата на 70-те години 


Априлско въстание (1876 г.) 


Руско-турска война (18771878) 


Литература 


 

Трета част

 

БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 18781944 Г.


Възстановяване на българската държава 


Съединение на Княжество България и Източна Румелия. Сръбско-българска война


България след Съединението до края на ХIХ в. 


България в началото на ХХ в. 


Националноосвободително движение на българите в Македония и Одринска Тракия (18781912) 


България през Балканските войни 


България в годините на Първата световна война 


Политически борби в България (19191923). Управление на БЗНС 


Държавно-политическо развитие на България (19231934) 


България в годините преди Втората световна война (19341939) 


България в годините на Втората световна война (19391944) 


Литература 


 

2005  

Доц. д-р Петко Петков

ПОЛИТИЧЕСКО ИЗДИГАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ХАНСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА IХВ.

 

УВОД. Значение на създаването на българското ханство през VII в. Преодоляване на вътрешната криза и утвърждаване на българското ханство в края на VIII в.

 

I. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРИ ХАН КРУМ (803814)

 

Външна политика на хан Крум. България и Аварския хаганат. Поражение на аварите от Карл Велики. Окончателно унищожаване на Аварския хаганат от българите през 805 г. и териториално разширение на България на северозапад Банат и Трансилвания със солни и сребърни рудници. Към България са присъединени авари, панонски българи и нови славянски племена, живеещи по средното течение на р. Дунав (тимочани, браничевци, абодрити) значение на тези събития. Превръщане на България в съсед на Франкската империя и значителен политически фактор в Централна и Източна Европа.

Войни с Византия. Походът на Никифор I Геник (802811) от 807 г. Действия на българите по долината на р. Струма през 808 г., превземане и разрушаване на Средец през 809 г. (Хроника на Теофан Изповедник). Значение на новите териториални придобивки.

Походът на император Никифор I Геник през 811 г. и превземане на Плиска. Битката във Върбишкия проход и смъртта на император Никифор. (Анонимен ватикански разказ, Хроника на Михаил Сирийски).

Военни действия на хан Крум в Тракия (812814). Изпращане на пленените ромеи в българските територии на север от р. Дунав (Хроника на Теофан Изповедник, Хроника на Михаил Сирийски, Хамбарлийски надпис на хан Крум). Българските войски пред Константинопол (Хроника на Теофан Изповедник). Подготовка за щурм на Константинопол и смъртта на хан Крум (анонимен византийски хронист, т. нар. Скриптор инцертус).

Вътрешна политика. Въвеждане на първо общодържавно законодателство от хан Крум. Съдържание на законите и тяхното значение за вътрешното укрепване на държавата. Крумовото законодателство свидетелство за социалната диференциация в българското общество (Византийски лексикон Свидас от Х в.). Политиката на хан Крум за разширяване правомощията на централната власт над завладените територии в Тракия поверява управлението на новозавладените области на своя брат, кавхана и ичиргу боила (Втори хамбарлийски надпис от 813 г.). Първи сведения за привличане на славяните в управлението на страната. Славяните във войните и дипломацията на хан Крум.

Обща оценка на управлението на хан Крум успешна външна експанзия и укрепване на държавното управление. Хан Крум основател на най-могъщата династия на Първата българска държава.

 

II. РЕФОРМИ И СТРОИТЕЛСТВО ПРИ ХАН ОМУРТАГ (814831)

 

Външна политика. Отношения с Византия. Поражение на българите в Тракия. Сключване на 30-годишен мирен договор с Византийската империя през 815 г. Съдържание и оценка на договора (Сюлейманкьойски надпис на хан Омуртаг). Хан Омуртаг и потушаване бунта на Тома Славянина във Византия (Царе на Йосиф Генезий). Сблъсък с хазарите при р. Днепър, на източната граница на Отвъддунавска България. Значение на продължителния мир с Византия възможност за решаване на други външно- и вътрешнополитически проблеми.

Отношения с Франкската империя. Отцепване на славянските племена тимочани, браничевци и абодрити от България през 818 г. и преминаването им под покровителството на Франкската държава. Опити на хан Омуртаг да уреди конфликта чрез преговори с франките през 824826 г. Походи на българите през 827 и 829 г. срещу трите племена и връщането на среднодунавските славяни под българско управление. (Животопис на Карл Велики от Айнхард).

Вътрешна политика. Административни реформи на хан Омуртаг. Ликвидиране автономията на славянските племена. Причини усложняване на държавното управление след териториалното разширение на страната, опити за отцепване на племената от Средния Дунав. Комитатите нови административни области начело с управители комити. Жупи по-малки административни единици начело с жупани. Специалният статут на областта около столицата. Създаване на единна армия без оглед на етническа принадлежност. Окончателно оформяне на два вида въоръжени сили   постоянна войска около хана и опълчение, свиквано при война. Нарастване ролята на първите помощници на хана кавхана и ичиргу боила. Ролята на Съвета на боиладите. Резултатът от всички реформи консолидиране и по-нататъшна централизация на българското ханство. Промяната в титлата на хана От бога поставен владетел свидетелство за усилване на неговата власт.

Строителна дейност. Възстановяване и ново строителство в Плиска дворец, езически храм и други постройки. Строителство на дворци и крепости в страната. Каменните надписи (Човек и добре да живее умира и друг се ражда и нека роденият последен, като гледа това, да си спомни и за този, който го е направил) Търновски надпис в църквата Св. Четиридесет мъченици, Чаталарски каменен надпис за строежи на дворци на р. Тича и край Дунава).

Хан Омуртаг и християнството. Проникване на християнството в България. Гонения срещу христи-яните причини. Християнството в ханското семейство най-големият син Енравота (Житие на 15-те Тивериопулски мъченици от Теофилакт Охридски). Обща оценка на управлението на хан Омуртаг.

 

III. БЪЛГАРИЯ ПРИ НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ХАН ОМУРТАГ

 

Хан Маламир (831836) Запазване на мирните отношения с Франкската държава. Нарушаване на мира с Византия. Превземането на Филипопол (сведенията на т. нар. Маламиров каменен летопис). Гонения срещу християните, отстраняване от престола на християнина Енравота (Житие на 15-те Тивериопулски мъченици от Теофилакт Охридски).

Управление на хан Пресиян (836852). Завладяване на нови области в дн. Македония и присъединяване на нови славянски племена към България. Постепенно налагане на названието българи за всички поданици на хана (хан Пресиян От бога владетел на многото българи в надпис от Филипи).

Успешно бягство на византийските пленници, заселени в Отвъддунавска България. Неуспешен поход на хан Пресиян срещу сърбите. Възстановяване на мира с тях (За управлението на империята от Константин Багренородни).

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обща оценка на управлението на Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян успешни войни с Византия, сключване на дългосрочен мир, провеждане на важни вътрешнополитически реформи и строителство, териториално разширение на българското ханство и присъединяване на нови славянски племена към нея. България вече се простира в Мизия, Тракия и Македония.

 

ХРОНОЛОГИЯ

 

791, 795/796 г. С няколко похода франкския крал Карл Велики разгромява Аварския хаганат.

800 г. 25 декември. Карл Велики е коронясан от папа Лъв III за император на римляните (Imperator Romanorum) в църквата Св. Петър в Рим . Титлата му е призната от Византия чак през 813 г. след смъртта на Никифор I Геник.

803814 г. Управление на хан Крум.

803 г. Император Карл Велики нанася поражение на Аварския хаганат.

805 г. Окончателно ликвидиране на Аварския хаганат от българите и разширение на българското ханство на северозапад (Банат, Трансилвания). Присъединяване на авари, панонски българи, както и на славянските племена тимочани, браничевци, абодрити, населяващи земите при Средния Дунав.

805 г. Ромеите потушават бунт на славянските племена в Пелопонес.

807 г. Поход на император Никифор I Геник срещу България. Прекъснат е в Адрианопол поради заговор срещу него в Константинопол.

808 г. краят. Българите разбиват византийски отряд при р. Струма, пренасящ заплатите на войските в областта, отнети 1100 литри злато (около 72 000 номизми) т.нар. Битка при Сяр.

809 г. пролетта. Хан Крум превзема Средец, заповяда да се избият 6000 души от гарнизона и много граждани, част от градската стена е срината. След оттеглянето на българите, Никифор І Геник извършва поход към Средец, наказва оцелелите защитници на крепостта. Някои от тях, вкл. опитният военен механик Евматий бягат в Плиска. Императорът не успява да възстанови стените на града и се оттегля в Константинопол. Скоро след това  градът попада окончателно в български ръце.

810 г. По заповед на императора в граничните с България славянски области са настанени византийски преселници от Мала Азия.

811 г. май. Силна византийска войска (около 70 000 души), предвождана лично от Никифор I Геник, се отправя на поход срещу България.  На 11 юли в крепостта Маркели, преди ромеите да навлязат в българските земи, е получено българско предложение за мир, което императорът отхвърля. На 20 юли, след като преодоляват съпротивата на два български отряда (първият 12 000, вторият 50 000 души) ромеите превземат и разграбват Плиска. Хан Крум подновява предложението си за мир, което е отхвърлено отново. На 23 юли ромеите се оттеглят от разрушената Плиска.

811 г. 26 юли. Хан Крум, с помощта на авари и славяни организира засада при Върбишкия проход, където ромеите претърпяват пълно поражение. Император Никифор I Геник е убит. За втори път след 378 г., когато император Валент загива при Одрин в битка с вестготите византийски император е убит в битка с варвари. Поражението на ромеите при Върбишкият проход е едно от най-тежките в историята на отношенията между двете страни. След битката хан Крум пие наздравица със славянските вождове с чаша, направена от черепа на Никифор.

812 г. пролетта. Българите превземат крепостта Девелт. Жителите му са преселени в Отвъддунавска България. Превзети са също Анхиало, Проват, Берое.

812 г. есента. Българско пратеничество, начело със славянина Драгомир, предлага на Византия да се възстановят мирните отношения на базата на договора от 716 г.я Византийският император Михаил I Рангаве (811813) отказва поради исканията на българския хан за размяна на пленниците.

812 г. 4 ноември. След обсада българите превземат крепостта Месемврия. В ръцете им попадат големи количества злато, сребро и запаси от гръцки огън и 36 сифона, с които той е изстрелван. Превзет е повторно и Девелт.

813 г. 22 юни. Българите побеждават ромеите при крепостта Версиникия, обсаждат Адрианопол, след което се насочват към Константинопол.

813 г. 11 юли. Михаил I Рангаве е свален от престола и е замонашен. За император е издигнат Лъв V Арменец (813820).

813 г. 17 юли. Хан Крум с войските си е пред Константинопол. При стените на града Крум извършва жертвоприношения. Като условие за мир той иска да забие копието си в Златните врата, му се плати откуп от злато и коприна, да му се предадат наложници. При уговорената среща между двамата владетели ромеите правят неуспешен опит за убийство на хан Крум. Българските войски разграбват и опожаряват околностите на Константинопол и местностите по пътя към Адрианопол.

813 г. есента. Българите превземат Адрианопол. Част от населението на Адрианопол и околността е преселено в Отвъддунавска България. Сред тях е и бъдещият византийски император Василий І Македонец.

813 г. Византия признава императорската титла на Карл Велики.

813 г. краят началото на 814 г. Хан Крум изпраща 30-хилядна войска в Тракия. Заграбена е голяма плячка, пленени са около 50 000 ромеи, преселени в Отвъддунавска България. Започва подготовка за превземане на Константинопол. Изработва се обсадна техника, която трябва да бъде превозена с 5 000 коли, теглени от 10 000 вола.

814 г. 13 април. Хан Крум умира.

814831 г. Управление на хан Омуртаг.

814 г. есента. Ромеите стоварват десант при Месемврия, разбиват българските войски в Тракия  и си връщат Адрианопол.

815 г. Между България и Византия е сключен 30-годишен мир. Сведения за него се съдържат в Сюлейманкьойския надпис, намерен в Шуменско. Договорът има 11 точки. Първата от тях определя границата, започваща при Девелт край днешен Бургас, минаваща по известния окоп Еркесия, пресичаща Марица, северно от Харманли, покрай Узунджово, и завършваща до върховете на Източните Родопи, като Загоре остава за България. Втората точка от договора организира размяната на византийски военнопленници с част от славянското население от пограничните области. Останалата част от надписа е загубена.

817 г. При Людовик Благочестиви (814840), наследник на Карл Велики, империята се разделя на три части. През 843 г. начело на източната й част, заселена с германски племена, застава синът му Людовик Немски.

818824 г. Български войски отблъскват нападения на хазарите при р. Днепър, източната граница на Отвъддунавска България.

818 г. Тимочани, браничевци и абодрити се отделят от България и преминават под покровителството на Франкската империя.

820 г. Новият византийски василевс Михаил ІІ Балба (820-829 г.) потвърждава тридесетгодишния мир.

822 г. Промяна в титлата на хан Омуртаг От бога поставен владетел.

823 г. Хан Омуртаг помага с войски на византийския император Михаил II Балба за потушаването на бунта на Тома Славянина, като разбива неговите сили при Хераклея, на брега на Мраморно море.

824826 г. Три пратеничества на хан Омуртаг до франкския владетел Людовик Благочестиви за уреждане на въпроса яс племената от Средния Дунав.

827 г. Българска флотилия по р. Дунав стоварва войска, която опустошава владенията на тимочани, браничевци и абодрити и прогонва князете им.

829 г. Нов поход на български войски по Дунава и окончателно утвърждаване на българската власт над славянските племена по Средния Дунав.

831836 г. Управление на хан Маламир, най-малкият син на Омуртаг.

832 г. Българско пратеничество до краля на франките Людовик Благочестиви с известие за смяната на престола. Изказано е мнение за сключен договор между двете страни.

832 г. Енравота (Воин) най-големият син на хан Омуртаг и брат на хан Маламир е посечен заради нежеланието си да се откаже от християнството.

836 г. Превземането на Филипопол.

836852 г. Управление на хан Пресиян, владетел на многото българи, племенник на хан Маламир.

837 г. Византийските пленници, заселени в Отвъддунавска България се качват на изпратени по р. Дунав византийски кораби и се завръщат в родината си. Българите с помощта на маджарите се опитват да осуетят византийската операция, на без успех.

837-839 г. Кавхан Исбул предвожда войска в помощ на въстанието на славянското племе смоляни, превземане на крепостта Филипи, присъединяване на славянски племена от Македония към България.

839842 г. Неуспешна война със сръбския княз Властимир.

845 г. Сведения за потвърждаване на мирния договор с Немското кралство.

851852 г. Преговори между България и Византия. 

Доц. д-р Петко Петков

 

Начало